Проверка и калибриране на термометъра на практика

Защо е важно

Ако термометърът показва с два градуса по-малко, всички записи в дневника изглеждат наред, а храната може да е била на опасна температура. Регламент (ЕО) № 852/2004 изисква наблюдението и проверката да са ефективни — това предполага, че уредите, с които мерите, са надеждни.

Законът не определя обща честота за проверка на термометрите. Вие я определяте в своята система — обикновено в програмата за поддръжка и калибриране.

Проверка или калибриране

• Калибриране — сравняване на уреда с еталон в акредитирана лаборатория, с издаден сертификат.
• Проверка (вътрешна верификация) — проста проверка в обекта, например в ледена вода или срещу калибриран еталонен термометър.

Малкият обект често има един калибриран еталонен термометър и с него редовно проверява работните термометри. Колко често и с какво отклонение е допустимо, се записва в процедурата ви.

Проверка в ледена вода

1. Напълнете чаша догоре с натрошен лед и налейте малко студена питейна вода — да остане повече лед, отколкото вода.
2. Разбъркайте и оставете около минута.
3. Потопете сондата в средата на чашата, без да докосва дъното или стените.
4. Изчакайте показанието да се стабилизира. Очакваната стойност е 0 °C.
5. Запишете показанието, отклонението и дали е в допустимата граница, която сте определили.

Проверката при висока температура (във вряща вода) дава приблизителна стойност — точката на кипене зависи от надморската височина. За термометри, които ползвате при готвене, сравнението с еталонен термометър е по-надеждно.

Ако термометърът не е точен

• Спрете да го ползвате и го обозначете.
• Ако уредът има настройка — нагласете го по инструкцията на производителя и проверете отново.
• Прегледайте записите, направени с него след последната успешна проверка: засегнати ли са продукти?
• Запишете коригиращото действие.

Не забравяйте и вградените дисплеи на хладилниците: ако записвате тяхното показание, проверявайте го периодично с независим термометър.